Семена на брюкселско зеле
Ние от Semenata.SHOP обичаме да ви представяме растения, които да ви доставят удоволствие както по време на отглеждането им, така и при консумацията им (за хранителни такива).
В последните няколко години брюкселското зеле се спряга за един от най-полезните зеленчуци, които можем да поднесем на масата. Самият род е много популярен в Брюксел и Белгия като цяло и може би на това се дължи и името му.
Ние ви предлагаме няколко разновидности на семена на брюкселско зеле, с които да експериментирате в зеленчуковата си градина.
Брюкселското зеле е от семейство Кръстоцветни, подобно на по-големите си събратя - главестото зеле, карфиола и броколито. Ядливата му част представлява дребни зелчета с диаметър между 2.5 - 5 см, които се образуват в пазвите на листата на растението. Самото то достига до 60 см височина и е въпрос на добър климат, светлина, наторяване и поливане колко малки зелки ще роди.
Отглеждане и засаждане
Отглеждането на брюкселско зеле не е особено претенциозен процес. Това растение се различава от по-големия си събрат с факта, че е по-студоустойчиво, като може да оцелее на изключително ниски зимни температури - до -10 градуса. Въпреки тази устойчивост обаче, трябва да внимавате с поливането и да го правите редовно, тъй като изсушаването влияе негативно върху развитието на растението. Агрономите препоръчват да отглеждате брюкселското зеле на слънце, в достатъчно мека и рехава почва, която благоприятства напояване и задържа влагата в себе си за по-дълго време. За разлика от останалите кръстоцветни растения, брюкселското зеле не понася торене с пресен оборски тор, поради причината, че той предизвиква буен растеж и образуване на рехави зелчета.
Брюкселското зеле се отглежда чрез разсад, който се засява още в края на април, началото на май. Около месец и половина след това (началото на юни) това вече имате готови за разсаждане стръкове. Те от своя страна следва да се поставят в широки лехи на разстояние поне 60 см един от друг, тъй като растението обича слънце и не бива да бъде засенчвано.
Важна стъпка за добра реколта е около месец след откъсване на малките зелчета, растежът на височина на растението да бъде прекратен чрез откъсване на най-горните пъпки. Така полезните вещества от почвата се насочват директно към всичките малки главички, които ще станат твърди малки зелчета, готови за консумация. А те стават готови към края на октомври, началото на ноември.
Брюкселското зеле може да се консумира както сурово, така и приложено в различни ястия. Не бива обаче да бъде преварявано, тъй като става с пихтиеста консистенция, която повечето хора не харесват.
